Експерти предупреждават: Бюджет 2026 е нереалистичен, води до дългова криза
В един и същи ден беше оповестен и бюджетът за последваща година, и данните за осъществяването на сегашния към септември, а те не са по никакъв начин оптимистични – в приходната част има съществено закъснение, което няма по какъв начин да бъде наваксано до края на годината.
Нереалистичната прогноза за 2025 година е взета като база за нова, още по-нереалистична прогноза в приходната част, за 2026 година. Това каза Михаил Кръстев, изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност, в ефира на NOVA.
Той даде образец с приходите от ДДС. Предвиден е бил рекорден растеж за 2025 година, а на фона на първите 9 месеца от тази година той няма да се осъществя, даже изостава с милиарди, само че все пак е заложен голям растеж на тези доходи за 2026 година
Какво се трансформира с Бюджет 2026
„ Целта е да влезем в 3% недостиг, който никой не може да изясни за какво би трябвало да продължаваме да разписваме. Т.е. на хартия да влезем в тях ”, посочи Кръстев.
Финансовият анализатор Деян Василев е на мнение, че натискът е върху трудещите се хора и а на никое място не се приказва за промяна. Той допълни, че в Министерство на вътрешните работи и в държавната администрация се усилват заплатите, което усилва обществените разноски.
„ Начинът на правене на бюджет за поредна година демонстрира липса на визия. Още през предходната година в някои браншове бяха увеличени заплати с 50%, без да има действителна причина – да вземем за пример в сигурността. В България има най-вече служители на реда, най-вече пенсионирани униформени -13%, които получават и пенсия и заплата ”, сподели още финансистът.
Василев добави, че има и сив бранш, което също е значим детайл от приходите – „ 1/3 от заплатите не заплащат осигуровки ”.
Икономистът Георги Вулджев е на мнение, че ще има допълнително увеличение на налозите, подвига се максималният застрахователен приход, осигурителната тежест, планувано е удвояване на налог дял. По негови думи приходите, които могат да се съберат от това удвояване, няма да решат проблема с недостига, а единствено ще утежни бизнессредата.
Според икономиста това не е единственият вероятен бюджет.
„ Можеше междинното нарастване на заплатите в държавния бранш да е 10% даже 5% ”, добави той. И акцентира, че на фона на тази държавна план-сметка вложенията в страната изостават и нараства дълговото задължение. По негови думи през 2027 година към този момент ще сме в процедура по свръхдефицит и в случай че не се промени методът, по който се вършат бюджетите, ще сме в дългова криза до края на десетилетието.
Национален осигурителен институт утвърди Бюджет 2026: Майчински, МРЗ и пенсии с растеж
Кръстев беше безапелационен, че не е добре да се усилва данъчната тежест, тъй като това вреди на действителната стопанска система, бизнеса и семействата, които поемат тежестта на недалновидните разноски в обществения бранш.
„ Мит и неистина е, че в България данъчната тежест е ниска. Тя, сред това, което един шеф отделя като средства и чистата сума, която доближава до служащия, е близо 35% ”, изясни още специалистът.
" Странно е по какъв начин страна, която може да генерира събираемост към 46 милиарда евро за тази година, а за идната 48, залага доста по-големи разноски в бюджета. Отново не се съблюдава закона за това, че бюджетен недостиг се прави единствено в спешни обстановки. Взимат се странни политически решения – повишение на налог дял, а в това време са заложени по-ниски доходи от него, повишение на осигурителните вноски, а в това време няма чак подобен доход от тях ", коментира Васил Караиванов, икономист и учител в СУ „ Св. Климент Охридски ”, в ефира на NOVA NEWS.
По негови думи ще има огромен напън и върху частния бранш, и върху чиновниците. Частният бранш ще би трябвало да генерира повече доходи, с цел да резервира настоящото равнище на възнаграждение, а в това време инфлацията продължава.
Икономистът акцентира, че за идната година са засилени и приходите, и разноските, само че те няма да бъдат изпълнени. Той добави, че се планува и спад на вложенията.
По негови думи зад бюджета стоят по-скоро политически решения, само че не и стопански.
„ Инвестициите на компаниите и експортът още веднъж остават в сянка. При 30 следващи месеци промишлен спад, вместо бизнесът да бъде вдигнат на крайници, той е ударен с налог дял и 2% увеличена осигурителна тежест и други ”, сподели доц. Щерьо Ножаров, стопански консултант към БСК и учител в УНСС, в „ Твоят ден ”.
По негови думи непазарният темперамент на стопанската система се ускорява.
Той изрази мнение, че този бюджет ще ни вкара в еврозоната, тъй като има опит за фискална консолидация, само че по-скоро става дума за фискална агресия.
Експертът изясни, че 5% нарастване на заплатите в обществения бранш не е съчетано с никакви структурни промени в администрацията.
Той заключи, че става дума за стопанска система, подвластна от обществени разноски, което я прави неустойчива на външни земетресения. И добави, че в този бюджет се виждат доста еднократни ограничения.
Ножаров дефинира бюджета като положително предпочитание за консолидация, само че с неверните принадлежности.
Експертът не счита, че ще стигнем до свръхдефицит, само че ще има струпване на икономическа тежест и вредите ще са тежки за
Нереалистичната прогноза за 2025 година е взета като база за нова, още по-нереалистична прогноза в приходната част, за 2026 година. Това каза Михаил Кръстев, изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност, в ефира на NOVA.
Той даде образец с приходите от ДДС. Предвиден е бил рекорден растеж за 2025 година, а на фона на първите 9 месеца от тази година той няма да се осъществя, даже изостава с милиарди, само че все пак е заложен голям растеж на тези доходи за 2026 година
Какво се трансформира с Бюджет 2026
„ Целта е да влезем в 3% недостиг, който никой не може да изясни за какво би трябвало да продължаваме да разписваме. Т.е. на хартия да влезем в тях ”, посочи Кръстев.
Финансовият анализатор Деян Василев е на мнение, че натискът е върху трудещите се хора и а на никое място не се приказва за промяна. Той допълни, че в Министерство на вътрешните работи и в държавната администрация се усилват заплатите, което усилва обществените разноски.
„ Начинът на правене на бюджет за поредна година демонстрира липса на визия. Още през предходната година в някои браншове бяха увеличени заплати с 50%, без да има действителна причина – да вземем за пример в сигурността. В България има най-вече служители на реда, най-вече пенсионирани униформени -13%, които получават и пенсия и заплата ”, сподели още финансистът.
Василев добави, че има и сив бранш, което също е значим детайл от приходите – „ 1/3 от заплатите не заплащат осигуровки ”.
Икономистът Георги Вулджев е на мнение, че ще има допълнително увеличение на налозите, подвига се максималният застрахователен приход, осигурителната тежест, планувано е удвояване на налог дял. По негови думи приходите, които могат да се съберат от това удвояване, няма да решат проблема с недостига, а единствено ще утежни бизнессредата.
Според икономиста това не е единственият вероятен бюджет.
„ Можеше междинното нарастване на заплатите в държавния бранш да е 10% даже 5% ”, добави той. И акцентира, че на фона на тази държавна план-сметка вложенията в страната изостават и нараства дълговото задължение. По негови думи през 2027 година към този момент ще сме в процедура по свръхдефицит и в случай че не се промени методът, по който се вършат бюджетите, ще сме в дългова криза до края на десетилетието.
Национален осигурителен институт утвърди Бюджет 2026: Майчински, МРЗ и пенсии с растеж
Кръстев беше безапелационен, че не е добре да се усилва данъчната тежест, тъй като това вреди на действителната стопанска система, бизнеса и семействата, които поемат тежестта на недалновидните разноски в обществения бранш.
„ Мит и неистина е, че в България данъчната тежест е ниска. Тя, сред това, което един шеф отделя като средства и чистата сума, която доближава до служащия, е близо 35% ”, изясни още специалистът.
" Странно е по какъв начин страна, която може да генерира събираемост към 46 милиарда евро за тази година, а за идната 48, залага доста по-големи разноски в бюджета. Отново не се съблюдава закона за това, че бюджетен недостиг се прави единствено в спешни обстановки. Взимат се странни политически решения – повишение на налог дял, а в това време са заложени по-ниски доходи от него, повишение на осигурителните вноски, а в това време няма чак подобен доход от тях ", коментира Васил Караиванов, икономист и учител в СУ „ Св. Климент Охридски ”, в ефира на NOVA NEWS.
По негови думи ще има огромен напън и върху частния бранш, и върху чиновниците. Частният бранш ще би трябвало да генерира повече доходи, с цел да резервира настоящото равнище на възнаграждение, а в това време инфлацията продължава.
Икономистът акцентира, че за идната година са засилени и приходите, и разноските, само че те няма да бъдат изпълнени. Той добави, че се планува и спад на вложенията.
По негови думи зад бюджета стоят по-скоро политически решения, само че не и стопански.
„ Инвестициите на компаниите и експортът още веднъж остават в сянка. При 30 следващи месеци промишлен спад, вместо бизнесът да бъде вдигнат на крайници, той е ударен с налог дял и 2% увеличена осигурителна тежест и други ”, сподели доц. Щерьо Ножаров, стопански консултант към БСК и учител в УНСС, в „ Твоят ден ”.
По негови думи непазарният темперамент на стопанската система се ускорява.
Той изрази мнение, че този бюджет ще ни вкара в еврозоната, тъй като има опит за фискална консолидация, само че по-скоро става дума за фискална агресия.
Експертът изясни, че 5% нарастване на заплатите в обществения бранш не е съчетано с никакви структурни промени в администрацията.
Той заключи, че става дума за стопанска система, подвластна от обществени разноски, което я прави неустойчива на външни земетресения. И добави, че в този бюджет се виждат доста еднократни ограничения.
Ножаров дефинира бюджета като положително предпочитание за консолидация, само че с неверните принадлежности.
Експертът не счита, че ще стигнем до свръхдефицит, само че ще има струпване на икономическа тежест и вредите ще са тежки за
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ